Направи ми впечатление, че има доста допирни точки в мисллите и насоката на мислене на много от участниците. Имам предвид най-вече тези, чиито презентации надхвърляха просветителството и представяха техни собствени идеи или тълкувания към интелектуални продукти на други хора. Всъщност тези участници придадоха смисъл и стойност на конференцията. Някои от презентациите бяха много интересни и бяха една от главните причини да не съжалявам, че взех участие и загубих уроци в училище, респективно хонорари. Макар че така или иначе бях любопитна и исках да си сравня часовника. Исках и да видя как ще се приемат моите собствени идеи и гледна точка от интелигентни хора при непосредствено представяне. Ценната обмяна на идеи, която се случва при събиране на хората, беше факт и тук.
Освен това, ако някой си е мислил - а съм почти сигурна, че не съм била едиствена в това отношение -, че идеите му може да бъдат шокиращо опортюнистични, опозиционни и твърде радикални за останалите, са останали изненадани, защото имаше много в този дух. Става дума за вижданията и критиките по отношение на политиците, властващата света класа, модела на капитализъм и икономика и пр.
Най-интересно ми беше първия ден, в може би втория панел. Съжалявам, че изпуснах докладите на участващите медици в началото на втория ден - пристигнах към края на отговорите на въпросите. Освен това точно накрая на конференцията, преди самото й закриване, когато бяха останали съвсем малко хора, имаше шанс да се получи истинска кръгла маса и дискусия, които водещата (и основен организатор на конференцията, както разбирам) не позволи. Някой много спонтанно направи следното изказване, перефразирам: "Имам впечатлението, след двата дни и всички презентации, че единственият шанс да се променят нещата е човекът да загуби разума си, да стане като животите, т.е. да стане сам природа." На което Петър Ганев отговори: "Има разлика между разум и разум". И аз, а вероятно и другите присъстващи имаха да добавят нещо, но за съжаление конференцията беше закрита. Наистина бяхме надхвърлили отпуснатото време и обявения час за завършване.
През първия ден бях приятно изненадана и от конференцията, и от впечатлението, което правеха основните организатори от ИИОЗ на БАН. Макар че само част от презентациите им бяха злободневни, новаторски, оригинални, пряко свързани с живота и практиката и въобще интересни за мен. По-скоро участниците от практиката - активисти от еко движения и някои университетски преподаватели (всъщност активистите бяха и второто) - , направиха презентации с всички изброени достойнства. През втория ден имаше някои хора от ИИОЗ на БАН, които ме шокираха с поведението си - като на труди деца от начално училище. Според мен трябвало е да ги пенсионират отдавна по болест.