Коментър по повод интервю за БТА с проф. Веселин Александров, директор на департамента "Климатология и Агрометеорология" към НИМХ-БАН
Статията ми за сборника от Х национална конференция по екологическа етика, който предстои да бъде публикуван през 2015
Общо впечатление е, че като цяло реакцията на човечеството не е адекватна. При това погледите и очакванията са насочени "нагоре": решенията, мерките и действията за справяне с кризата трябва да бъдат взети от властите, като се предпоставя, че те ще са адекватни и ще взимат под внимание оцеляването и интересите на всички.
Още няколко думи преди самата ми Power Point презентация (най-долу):
Направи ми впечатление, че има доста допирни точки в мисллите и насоката на мислене на много от участниците. Имам предвид най-вече тези, чиито презентации надхвърляха просветителството и представяха техни собствени идеи или тълкувания към интелектуални продукти на други хора. Всъщност тези участници придадоха смисъл и стойност на конференцията. Някои от презентациите бяха много интересни и бяха една от главните причини да не съжалявам, че взех участие и загубих уроци в училище, респективно хонорари. Макар че така или иначе бях любопитна и исках да си сравня часовника. Исках и да видя как ще се приемат моите собствени идеи и гледна точка от интелигентни хора при непосредствено представяне. Ценната обмяна на идеи, която се случва при събиране на хората, беше факт и тук. Освен това, ако някой си е мислил - а съм почти сигурна, че не съм била едиствена в това отношение -, че идеите му може да бъдат шокиращо опортюнистични, опозиционни и твърде радикални за останалите, са останали изненадани, защото имаше много в този дух. Става дума за вижданията и критиките по отношение на политиците, властващата света класа, модела на капитализъм и икономика и пр. Най-интересно ми беше първия ден, в може би втория панел. Съжалявам, че изпуснах докладите на участващите медици в началото на втория ден - пристигнах към края на отговорите на въпросите. Освен това точно накрая на конференцията, преди самото й закриване, когато бяха останали съвсем малко хора, имаше шанс да се получи истинска кръгла маса и дискусия, които водещата (и основен организатор на конференцията, както разбирам) не позволи. Някой много спонтанно направи следното изказване, перефразирам: "Имам впечатлението, след двата дни и всички презентации, че единственият шанс да се променят нещата е човекът да загуби разума си, да стане като животите, т.е. да стане сам природа." На което Петър Ганев отговори: "Има разлика между разум и разум". И аз, а вероятно и другите присъстващи имаха да добавят нещо, но за съжаление конференцията беше закрита. Наистина бяхме надхвърлили отпуснатото време и обявения час за завършване. През първия ден бях приятно изненадана и от конференцията, и от впечатлението, което правеха основните организатори от ИИОЗ на БАН. Макар че само част от презентациите им бяха злободневни, новаторски, оригинални, пряко свързани с живота и практиката и въобще интересни за мен. По-скоро участниците от практиката - активисти от еко движения и някои университетски преподаватели (всъщност активистите бяха и второто) - , направиха презентации с всички изброени достойнства. През втория ден имаше някои хора от ИИОЗ на БАН, които ме шокираха с поведението си - като на труди деца от начално училище. Според мен трябвало е да ги пенсионират отдавна по болест. Какви истории можем да имаме в замисимост от отправната точка? Помислих си това във връзка с моята отправна точка от предишните размисли, която беше "мир и война", боже би от пацифистка позиция. История на мира и войната, История на етносите, ... на расите, ... на цивилизациите, ... на езиците... Когато в уроците говорим за английските глаголни времена, често казвам, че важна е отправната точка. В този случай имам предвид за кой момент в континюума минало-настояще-бъдеще говорим. Но това е в сила и когато се говори за историческата наука.
Някой беше казал, че ако му дадат отправна точка, ще премести света. Ако сменим отправната точка на историята, респективно на погледа ни върху миналото, ще имаме съвсем различна история. Сегашната история и историците обикновено имат за отправна точка държавата и държавните владетели, респективно техните войни, военни и политически победи, поражения и загуби. Наистина, когато са печелили, печелил е цял народ и обратното. Има малко разлика с гледището на Левски за неговата печалба и загуба ("Ако спечеля, печели цял народ. Ако загубя, губя само мене си."). Дори когато се говори за народа, за образованието, културата, изкуствата и пр., центърът е върху държавата, респективно върху "нацията", разбирана като населението на дадена държава, което се идентифицира с нейната политическа система, култура, език и пр. Но отправната точка към историята може да бъде човешка, а не властническа - тази на индивида, който има нужда от и иска мир. А също може би стабилност, във всеки случай умерено и да речем оптимално ниво на стрес и промяна, дори конфликти. История на индивидуалното освобождаване и независимост? Всъщност и така има много истории, защото всяка област (сфера на човешка дейност, наука....) си има своя история, като например история на изкуството, история на архитектурата, история на религията, история на педагогиката и какво ли още не. Нерядко в тези истории се прави опит за един по-независим от държавните и националнити разграничителни линии поглед. Макар че често забележителните личности и явления в историята са от по-силни и влиятелни страни, съответтно и преценките и оценките в немалка степен се налагат от тази посока. Но когато се каже история се има предвид монополната история със споменатата държавническа и властническа гледна точка, макар че има известни други примеси. Късно е да продължавам с тези разсъждения и твърде много ми се спи, за да бъде мисълта ми ясна. Но определено би ми било интересно да погледна в Гугъл дали и какво има за История на мира и войната и по какъв начин е подходено. Моят подход е ясен: какво води до състоянието на мир, какво пречи... Защо се случват войни, възможно ли е изобщо без тях и как... Тук е важен нюансът, защото може би има История на войната и История на мира. Или може би съответните психологии? Двете вероятно са свърани, историята и психологията, и не е ли това свързване всъщност един по-плодотворен подход в историческата наука? Ето кратък повърхностен списък след бързо сърфиране онлайн:
БЕЛЕЖКА: Добавих малко и поправих нещо в снощния текст. Защо вече няколко столетия или десетилетия, когато информацията е общодостъпна и може да бъде видяна и анализирана от всеки, който може и иска да я види, човечеството продължава да повтаря същия цикъл от мир към война, съответно от някакв степен на уважение към индивидите и общостите към тирания? Прикрита или открита, тиранията си е тирания, а и прикритата постепенно става открита, с доближаването до целта си.
ПОВОД ЗА КОМЕНТАРА: Агенция БГНЕС - Юнкер на път да се откаже от надпреварата за Еврокомисията Вероятно, ако ще се учи в група, представям си го като индивидуално учене в помещение, където учещите са събрани заедно на едно място, но всеки си има индивидуална програма и активности, "проекти"... Така си представям Монтесори
Коментарът е към Christopher Emdin: Teach teachers how to create magic | Talk Video | TED.com |
Тези неща са на границата на етика, човекознание, философия, екология, творчество и ... политика, разбира се.
Затова те трудно се казват, дори да се знаят. И често е опасно. Има колкото различни виждания и мнения, толкова и интереси. Макар че интересите сякаш по-лесно се обединяват и съюзяват, по неетичен начин - срещу нещо и някого. Подкрепете блога:
Архив
November 2015
Категории
All
|
ЙОРЕТИНИ
За света и средата,
в които живеем.
За силата
на индивида,
на личността и
на Твореца
във всеки от нас.
За свързването със себеподобни